2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 2820 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 22.03.2010 18:00
Преди хиляди години Земята била покрита изцяло от вода, постепенно тя се оттеглила и се образували континентите. В продължение на дълги и бавни изменения възникнал растителният, а после и животинският свят. Последен се появил човешкият вид. Всичко до тук знаем от науката. Някои религиозни учения твърдят, че Бог създал първо мъжа от кал, а от реброто му сътворил жената. Ако обаче разгурнем фантазията си и обеденим двете теории можем да извлечем извода, че водата като символ на жената се е „оттеглила”, за да се почви сушата, пръстта като символ на мъжа. И ако допуснем това твърдение за вярно, то Никос Казандзакис потвърждава моята догатка, че „жената е като извор студен, наведеш се, огледаш се, пиеш, пиеш, а после идва друг жаден”.
От незапомнение времена женската фигура играе важна роля както в семейния, така и обществения живот на определена общност, макар и да е оставала понякога в сянка на патриархалните догми или религиозните канони. Жената е онази, която продължава рода, онази, която пази традициите, обичаите и съхранява езика на народа си, онази, която препредава нежната, блага, красива усмивка, която има силата да сгрее душата и да приюти бездомно сърце. Жената е онази, която умее да замълчи, да притаи болката си, да затвори очи и да прости. Тя е онази, която притежава магическата дарба да пресъздава света пред теб в такава светлина, че да не ти се иска да го напуснеш и колкото банално да звучи тя – жената е онази, която застава във всяка една епоха, в историята на всяка една нация зад всеки силен водач, предодител или император.
Тъй като се запознахме едва преди минути, не разбирай, че издигам жената в култ, за мен светът е като сфера. Тази сфера е идеално обла и по нея няма драскотини, оцветена е в различни цветове, които преливат един в друг, цялата тази геометрична находка създава чувство за пълна хармоничност. Това е така, защото е сътворена от мъжкото и женското начало, които непрестанно обменят енергии помежду си и поддържат баланса в нея. Но моята сфера – прототип на света, нямаше да изглежда така, ако жената не заемаше тази важна роля в човешкото битие или въобще отсъстваше от него.
Можеби се чудиш още, защо смятам, че жената е важна фигура в света, в който живееш. Тогава се обърни назад в миналото си, защото само така ще извлечеш най-достоверни доказателства за моите твърдения. Много отдавна живот ти дари една жена. Да, това нямаше да бъде възможно без участието на твоя пол, но то е също толкова значимо, колкото ролята на майката. Дори бих си позволила да поспоря тук, тъй като грижите, болките и всеотдайността на майката към рожбата й започват много преди раждането, още от самото зачеване, а понякога дори и преди него. Тази жена те научи какво е добро и какво не, от нея разбра какъв е светът и кои са корените ти. Когато се роди до теб имаше и друга, още бъдеща, жена – сестра ти. Тя беше тази, която те напътстваше по онези пътеки на живота, по които бе минала съвсем скоро и можше точно и целенасочено да ти даде съвет. А когато поотрасна намери и най-добрия си приятел в лицето на жена. Тя беше пък онази, която те насочваше към естетичното с пълнеж, а с времето се превърна в любовта на живота ти, която ти така лекомислено проигра. А сещаш ли се какво стана после? От душевната криза, в която бе изпаднал, от меланхолията, която те бе обвзела, успя да те измъкне единствено настоящата ти съпруга. И не като извор, а като оазис за твойта душа тя се изпречи насред пустинното ти битие, в което липсваше топлина и мила ръка. Тя те птиюти и ти даде от онази чудна напитка на живота, която прави човека добър, благороден и отваря широка сърцето му за света.
Но чакай, питаш се от къде знам всичко това. Досещаш ли се за онази твоя грешка, досещаш ли се, че в една твърде мрачна, напоена с лъх на вино и тамян, в една твърде тежка нощ извърши грях. Заслепен от хорските лъжи падна бързо в капан, падна в чужди женски скут и намери пак утеха не в чашата студена, не в шумен мъжки хор, а при извора студен, там където по-често мие си очите мъжката тъга, а радостта по-рядко или не споделя. Поглед свеждаш ти сега, можеби изпитваш срам, можеби и съжаляваш и с укор гледаш там назад, но можеби се питаш, маиш се и чудиш не се ли омърсява този вечен, женски извор, а все тъй бистър си остава, винаги готов сили да дарява.
Ти излъган бил си, затова от пътя си отбил, а неизлъгана ли тя – твоята жена, те чака у дома? Но както казах това изкуство наше е – безропотно и тихо билката да крием и исканата прошка да дадем, това изкуство наше е и наш грях е също, но безусловно доказателство за нашата любов е най-напред.
Осъзнал греха си си разбрал, че тази е последната жена пристан твой е тя оттук до вечността. След време в знак на тоз свещен съюз не само цялата си обич тя на тебе посвети, а всеки ден и всеки час дори като с рожба те дари. Това дете – момиче ще вземе най-ярките черти, ще съхрани най-топлата усмивка и ще я предаде нататък, за да помни някой като теб къде се е родила тази женска хубост и тази женска милост. Това дете ще израсте под слънчеви лъчи и край този ручей бърз, ще гони вятъра по широките поля и с буйните коне ще се разхожда нощем под луна, наричайки я другите жена. Тя ще донесе със своя лъх на теменуга моминска чистота, ще донесе новост на света, ще извърши таен ритуал, за да го пречисти от греха, но заедно с това и тя самата ще дойде малко грешна, защото в грях е сътворена.
Но новата жена ще пази скъп завет – да предаде на свойта дъщеря всичко онова, което знае тя и да бъде безотказно винаги на пост, да бди над мъжката сълза и винаги надежда да дарява, с блага дума да успокоява.
Защо мълчиш, не съм ли права? Успори сега твърденията ми и докажи обратното! Не можеш, а тази невъзможност те убива, отвътре те гризе и гниеш в своята себичност. Поспри и помисли, а после ела при мен и говори. Кажи това, което смяташ за правдиво.
Наистина---радвам се, че пак си тука!
Поздрав