Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.03.2010 15:21 - „Жената е като извор студен, наведеш се, огледаш, пиеш, пиеш, а после идва друг жаден” – «Алекси Зорбас» Никос Казандзакис /Есе/
Автор: kaliya Категория: Изкуство   
Прочетен: 2820 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 22.03.2010 18:00


   Преди хиляди години Земята била покрита изцяло от вода, постепенно тя се оттеглила и се образували континентите. В продължение на дълги и бавни изменения възникнал растителният, а после и животинският свят. Последен се появил човешкият вид. Всичко до тук знаем от науката. Някои религиозни учения твърдят, че Бог създал първо мъжа от кал, а от реброто му сътворил жената. Ако обаче разгурнем фантазията си и обеденим двете теории можем да извлечем извода, че водата като символ на жената се е „оттеглила”, за да се почви сушата, пръстта като символ на мъжа. И ако допуснем това твърдение за вярно, то Никос Казандзакис потвърждава моята догатка, че „жената е като извор студен, наведеш се, огледаш се, пиеш, пиеш, а после идва друг жаден”.

    От незапомнение времена женската фигура играе важна роля както в семейния, така и обществения живот на определена общност, макар и да е оставала понякога в сянка на патриархалните догми или  религиозните канони. Жената е онази, която продължава рода, онази, която пази традициите, обичаите и съхранява езика на народа си, онази, която препредава нежната, блага, красива усмивка, която има силата да сгрее душата и да приюти бездомно сърце. Жената е онази, която умее да замълчи, да притаи болката си, да затвори очи и да прости. Тя е онази, която притежава магическата дарба да пресъздава света пред теб в такава светлина, че да не ти се иска да го напуснеш и колкото банално да звучи тя – жената е онази, която застава във всяка една епоха, в историята на всяка една нация зад всеки силен водач, предодител или император.

      Тъй като се запознахме едва преди минути, не разбирай, че издигам жената в култ, за мен светът е като сфера. Тази сфера е идеално обла и по нея няма драскотини, оцветена е в различни цветове, които преливат един в друг, цялата тази геометрична находка създава чувство за пълна хармоничност. Това е така, защото е сътворена от мъжкото и женското начало, които непрестанно обменят енергии помежду си и поддържат баланса в нея. Но моята сфера – прототип на света, нямаше да изглежда така, ако жената не заемаше тази важна роля в човешкото битие или въобще отсъстваше от него.

       Можеби се чудиш още, защо смятам, че жената е важна фигура в света, в който живееш. Тогава се обърни назад в миналото си, защото само така ще извлечеш най-достоверни доказателства за моите твърдения. Много отдавна живот ти дари една жена. Да, това нямаше да бъде възможно без участието на твоя пол, но то е също толкова значимо, колкото ролята на майката. Дори бих си позволила да поспоря тук, тъй като грижите, болките и всеотдайността на майката към рожбата й започват много преди раждането, още от самото зачеване, а понякога дори и преди него. Тази жена те научи какво е добро и какво не, от нея разбра какъв е светът и кои са корените ти. Когато се роди до теб имаше и друга, още бъдеща, жена – сестра ти. Тя беше тази, която те напътстваше по онези пътеки на живота, по които бе минала съвсем скоро и можше точно и целенасочено да ти даде съвет. А когато поотрасна намери и най-добрия си приятел в лицето на жена. Тя беше пък онази, която те насочваше към естетичното с пълнеж, а с времето се превърна в любовта на живота ти, която ти така лекомислено проигра. А сещаш ли се какво стана после? От душевната криза, в която бе изпаднал, от меланхолията, която те бе обвзела, успя да те измъкне единствено настоящата ти съпруга. И не като извор, а като оазис за твойта душа тя се изпречи насред пустинното ти битие, в което липсваше топлина и мила ръка. Тя те птиюти и ти даде от онази чудна напитка на живота, която прави човека добър, благороден и отваря широка сърцето му за света.

     Но чакай, питаш се от къде знам всичко това. Досещаш ли се за онази твоя грешка, досещаш ли се, че в една твърде мрачна, напоена с лъх на вино и тамян, в една твърде тежка нощ извърши грях. Заслепен от хорските лъжи падна бързо в капан, падна в чужди женски скут и намери пак утеха не в чашата студена, не в шумен мъжки хор, а при извора студен, там където по-често мие си очите мъжката тъга, а радостта по-рядко или не споделя. Поглед свеждаш ти сега, можеби изпитваш срам, можеби и съжаляваш  и с укор гледаш там назад, но можеби се питаш, маиш се и чудиш не се ли омърсява този вечен, женски извор, а все тъй бистър си остава, винаги готов сили да дарява.

     Ти излъган бил си, затова от пътя си отбил, а неизлъгана ли тя – твоята жена,  те чака у дома? Но както казах това изкуство наше е – безропотно и тихо билката да крием и исканата прошка да дадем, това изкуство наше е и наш грях е също, но безусловно доказателство за нашата любов е най-напред.

      Осъзнал греха си си разбрал, че тази е последната жена пристан твой е тя оттук до вечността. След време в знак на тоз свещен съюз не само цялата си обич тя на тебе посвети, а всеки ден и всеки час дори като с рожба те дари. Това дете – момиче ще вземе най-ярките черти, ще съхрани най-топлата усмивка и ще я предаде нататък, за да помни някой като теб къде се е родила тази женска хубост и тази женска милост. Това дете ще израсте под слънчеви лъчи и край този ручей бърз, ще гони вятъра по широките поля и с буйните коне ще се разхожда нощем под луна, наричайки я другите жена. Тя ще донесе със своя лъх на теменуга моминска чистота, ще донесе новост на света, ще извърши таен ритуал, за да го пречисти от греха, но заедно с това и тя самата ще дойде малко грешна, защото в грях е сътворена.

      Но новата жена ще пази скъп завет – да предаде на свойта дъщеря всичко онова, което знае тя и да бъде безотказно винаги на пост, да бди над мъжката сълза и винаги надежда да дарява, с блага дума да успокоява.

      Защо мълчиш, не съм ли права? Успори сега твърденията ми и докажи обратното! Не можеш, а тази невъзможност те убива, отвътре те гризе и гниеш в своята себичност. Поспри и помисли, а после ела при мен и говори. Кажи това, което смяташ за правдиво.




Гласувай:
4



1. plamennnaaaa - Много
21.03.2010 14:34
Много се радвам,че пак те чета.В интерес на истината онзи ден ти търсех блогя, но не ми го отвори.
Наистина---радвам се, че пак си тука!
Поздрав
цитирай
2. kaliya - plamennnaaaa,
22.03.2010 16:45
радвам се, че ти е харесало моето есе :) и се радвам, че съм предизвикала интерес у теб :) Малко отсъствах, но пак съм тук ;) скоро ще постна някой нови неща само да ми остане време да ги набера, че съм малко заета напоследък ;)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kaliya
Категория: Забавление
Прочетен: 411230
Постинги: 25
Коментари: 227
Гласове: 652
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031