Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.03.2010 17:41 - "Адът - това са другите" - Сартр /философско есе/
Автор: kaliya Категория: Изкуство   
Прочетен: 7303 Коментари: 2 Гласове:
7

Последна промяна: 23.03.2010 14:39


      В стаята. Затварям очи и всички предмети се завъртат като на магия. Въпреки това всичко остава напълно подредено и в пълна хармония. Отварям очи и пак съм в стая, но не в моята както преди няколко секунди. Тази стая е на някой друг, тя е чужда. Хармонията вече липсва и се чувствам като в Ад.

       В човешките представи за пространствата, с които се съизмерва Космоса, Адът не е част от битието, той е илюзорно пространство в идейния му свят. Но Адът би могъл да бъде символично представен в битието ни. Според Сартр именно другите, онези, които ни заобикалят и са различни от нас са нашият Ад. Но стаята си е била стая и преди аз да се озова в нея, за някого дори тя би могла да се отъждестви с Рай. А ако представим наместо стаята, която не притежава душа, някое живо същество, което усеща нашето отношение спрямо него, то сигурно приема нас за своя Ад. Тогава не се ли оказва, че както ние имаме свой Ад в битието си, така и ние сме Ад за другите?! И от къде започва всияко, кое е първичното? Аз сама по себе си съм Ад за всичко различно и чуждо или съм станала Ад, защото другите са ме превърнали в това?

       Затварям очи както преди малко и отново всичко се върти и хаоса, в който бях попаднала, отново се видоизменя. Отново настъпва хармония. Отново съм в моята стая, но още не съм отворила очи, за да го приема и потвърдя със зрителните си сетива, сега това е просто усещане, подобно на внушение, втълпено от внезапната промяна, която доловиха вътрешните ми сетива. Интересното е, че и разумът ми е напълно убеден, че съм в стаята си, а не е получил неуспоримо доказателство затова. Отварям очи. Истина е.

       Предположението ми се оказа напълно вярно. А дали не съм права, че съм олицетворение на Ада за другите и то сама по себе си без някой друг да ме е превръщал целенасочено в Ад за себе си. Стаята, както вече казах, си е била стая и преди аз да се озова там. Тя е просто стая. Усещането за Ад дойде с мен, следователно аз нося Ада в себе си, следователно от мен зависи, дали някой или нещо е Ад за мен и, дали аз ще съм Ад за другите.

       Но всичко това е един безкраен кръговрат! Нито аз, нито ти, нито който и да е би могъл да спре да бъде различен сам по себе си. Както казва Платон, в света на идеите и единствено там съществува идеалната първоформа, по която обаче в реалния свят никога не би могло да се създаде толкова съвършен прототип. Когато видиш човек, знаеш, че това е човек по общите белези, които притежава всеки един от нашия род, но всеки от нас се различава по нещо от другите, което го прави различен. Тази различност пък го превръща в Ад за другите, защото нарушава хармоничния им свят, внасяйки своето различие в него.

        Но виновен ли е човекът за своята различнос? Тя е заложена от самото му раждане и той не би могъл да я промени, но може да се опита да я превъзмогне като влезе в диалог със заобикалящия го свят, като се опита да го опознае и разбере. С помощта на сетивата и разума си, човек би могъл да откаже естествено заложеното му възприятие да приема другите за свой Ад в битието си, като пречка да се осъществи в чуждо пространство.

        Излизам от стаята си. Излизам от къщата си. Излизам от двора си. Попадам на улицата, по която минавам всеки ден. Тя всеки ден е по-различна, защото, както знаем, нищо материално не е неизменно и „всичко „тече”, всичко се променя”/Хераклит/, но тази нейна постепенна различност не се откроява толкова ярко, затова тръгвам, търсейки чуждо пространство, напълно непознато, принадлежащо на някой друг, обитавано от други и в което не съм била досега. Ще се опитам да докажа съжденията си чрез тази моя опознавателна разходка. Тя ще продължи, разбира се, доста дълго – цял живот, понякога ще се връщам към изходната си точка, за да осъществя паралел между познато и чуждо, да изведа изводи, които ще помогнат на изследването ми за Ада в битието ми, дали той се основава на другите или само на мен. Къде се крие първопричината, затова да приемаме чуждото като Ад. Но ако този живот се окаже някак недостатъчен и твърде кратък, за да те убедя в това, то може би наистина: „Адът -  това са другите” ще се окаже по-вчрното твърдение в този мой диалог в трансцендентното пространство със Сартр, защото именно заради тях бъда неспособна да те убедя. Те ще наложат другостта си върху мен и ще потиснат със своите истини моите твърдения, поставяйки ги в несъстоятелност. Но въпреки, че съм наясно с тази вероятност, поемам предизвикателството да изследвам битието, символичните образи на Рая и Ада в него и да вървя по пътя към сигурно знание. 



Тагове:   есе,


Гласувай:
7
0



1. bapha - ей, нали не вярваш, че има
22.03.2010 21:17
"сигурно знание" ? :)))
Започне ли едно знание да се втърдява, сменяй тревата ;)
Но звучи сериозно, дано не порастваш...
цитирай
2. kaliya - bapha,
23.03.2010 14:38
"сигурното знание" е недостижима цел, има се предвид онова знание, което не е подвластно на чуждо влияние ;)
иначе и аз се надявам да не порастна скоро, но все повече хора около мен казват, че звуча доста сериозно, което не е от най-добрите знаци :? Ще видим къде ще му излезе края ;)

Поздрави
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kaliya
Категория: Забавление
Прочетен: 164156
Постинги: 25
Коментари: 227
Гласове: 652
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031